Крепостта „Кастра Мартис” , общ. Видин

Крепостта “Кастра Мартис” е разположена в центъра на гр. Кула в паркова среда, на 32 км. Югозападно от Видин и на 13 км. от границата със Сърбия, на която се намира контролно-пропускателния пункт Връшка чука. Крепостта Кастра Мартис се намира в центъра на град Кула. При археологически проучвания е установено, че преди изграждането на крепостта по склона на река Войнишка е съществувало малко трако-римско селище, в което животът е започнал още през първото хилядолетие преди новата ера и продължил и през първите векове на Римската империя. Крепостта датира приблизително от края III в. и е играла важна роля в отбраната на тези земи през IV- VI в.

Археологическите проучвания са показали, че крепостта се състои от две части – малко квадратно укрепление - квадрибургий и кастел, разположен южно на него. Двете части не са замислени и осъществени едновременно. Първоначално е бил издигнат квадрибургият – към края на III в., началото на IV в. Този тип укрепления в граничните райони на римската империя се свързват с укрепителната дейност на император Диоклециан. Квадрибургият е квадратно укрепление с размери 40 x 40 м., в ъглите му се издигат мощни кръгли кули с диаметър 12,5 м. В него е било седалището на коменданта на крепостта. Кастелът има форма на неправилен четириъгълник, отбраняван от 7 многоъгълни кули. Заема площ от 15,5 дка. По средата на централната сграда на укреплението има вътрешен двор с кладенец, покрит с големи квадратни тухли. Около двора са разположени двуетажни помещения. Северно от двора има обширното помещение, което е изпълнявало по-особени функции. Там вероятно се е събирал командният състав и са съхранявали бойните знамена и отличия на войсковата част, лагерувала в крепостта. Източно и западно от централната сграда се издигат по 5 масивни зидани пилони, които са носели конструкцията на двуетажни помещения към крепостните стени, използувани в долния етаж за складове, а в горния за казармени помещения. Кулите са били на три етажа, свързани с вътрешни дървени стълби. Покрити са били с керемиди. За отбраната им били използувани засводените прозорци. В съседство с развалините в малка сграда е уредена музейна сбирка с експонати, открити при разкопките, които разкриват материалната култура на обитателите. Материалите от трако-римското селище преди изграждането на крепостта са оскъдни. Представени са глинени съдове, работени на ръка, мраморни колони, бронзова статуетка на Венера, портрет на глава от III в., олтар, посветен на Юпитер, III в. и др. С повече материали, планове и карти е илюстриран животът на късноантичната крепост. Показани са разнообразни сечива: земеделски, скотовъдни, каменоделски, дюлгерски и др., използувани в помощното стопанство на войсковата част. За бита на обитателите свидетелствуват глинените лампи и различните по форма съдове, покрити със зелена и кафява глазура. Показани са бронзови фибули и монети от IV- V в. Върховете на копия и стрели свидетелствуват за бурните събития, които е преживяла крепостта, играла важна роля в отбраната на тези земи през IV- VI в.