Област Монтана

Народни танци

Народният танц в Северозападна България е изключително богат и разнообразен. Той се характеризира с вихрена игра, свобода на движенията и лекота на изпълнението. Играта в този регион е свързана с откъсването от грижите, ежедневието, селската работа и отдаването на радост и веселие. Тук танците често се отъждествяват с „отделяне от земята” и „политане към безгрижие”. Типичният танц от северозападна България има малка стъпка, леки движения и ситно равномерно пружиниране с краката и раменете. Често се наблюдават прикляквания, плетеници и характерни провиквания. Повечето от танците са смесени, като движенията са съсредоточени предимно в краката. Участие вземат и главата, и тялото. Много характерен белег е широкото и волно размахване на ръцете, така сякаш танцуващите не стъпват, а „летят”. Характерни за област Монтана са народни танци в размер 2/4 (със ситни стъпки). При повечето от танците играещите се държат за ръце, но често се наблюдава и хват за пояс. Почти всяко хоро започва бавно и спокойно, но скоро се съситня и забързва. По време на дълго изпълнение, танцьорите неколкократно се връщат към началните спокойни и широки движения за отмора. Популярни хора от Северозападната етнографска област са: Дайчово хоро, Пайдушко хоро, Еленино хоро, Ганкино хоро, Дунавско хоро, Чичово хоро, Черкезко хоро, Кулско хоро, Шира, Гъмзовяна, Изручанка, Торлашко хоро, Сърбо-веселяшко хоро, Ситно влашко хоро.

Народна музика и инструменти

Музикалният фолклор в Северозападна България е изключително колоритен. Едни от най-характерните песни в този регион са хайдушките епични песни, за които с право може да се твърди, че са „родени” в Балкана. Често изпълнявани са и текстове за митични същества от българския фолклор - змей, ламя и др. Сред песенното творчество на северняците, достойно място заемат още жетварските (с характерни провиквания), сватбарските (отразяващи целия сватбен ритуал), седенкарските, обредните и трапезните песни. Типично за област Монтана е едногласното изпълнение, което обикновено е в тесен тонов обем. Мелодиите често са без размер или в неравномерни размери. Музикалните инструменти, които съпровождат северняшката народната песен са дудукът, овчарската свирка, окарината, гъдулката, кавалът и гайдата. Сред тях най-характерен за областта е дудукът. Трябва да се подчертае и присъствието на европейски духови и струнни инструменти, които неизменно съпътстват духовата музика на сватби и трапези на открито. Популярни песни от Северозападната етнографска област са: Елено, моме, Заблеяло ми агънце, Сбирайте се малки моми, Мари, моме, Пеперуда ходеше, Баба лук посела, Китка ти падна, Дено, Малка мома цвете брала, Недо ле, Недке хубава, Теменуго, теменужке, Дунав тече, ягодо, Наклала Янка седянка.

Обичаи, занаяти, носии

Народни обреди и обичаи: Лазарки; Ладуване (Дайлада); Капанска сватба; Пеперуда; Герман; Русалии – Калушари; Гонене на змей.

Народни занаяти: абаджийство; мутафчийство; стругарство; дърворезба; медникарство; грънчарство; златарство; килимарство; ножарство и др.

Народни носии: женска – двупрестилчена носия; мъжка – белодрешна носия.